Маршрут - пешеходна разходка до Елин връх

           Тръгва се от площада в кв. Каменица /където може да си купите шише минерална вода и някаква закуска за из път/ по улица Владо Черноземски, след около 500-600 метра се завива вдясно по ул.Елин връх  и по нея се излиза извън града на шосето за  Начовото. Може  и  от  последна  спирка  на  автобуса,  като  се  върнете  стотина  метра назад  за да тръгнете по ул. Елин връх.   

  

           Зад последната къща тръгвате по прав участък от шосето и достигайки горния му край,
              за  да  избегнете  обикалянето  през левия завой, тръгвате по отбивката вдясно покрай
             новопостроената  вила  и  право нагоре,  докато излезете отново на  асфалтовото шосе.

         

           Изминавате двадесетина метра по асфалта и хващате пътеката вляво от шосето /на картата е маркирана с жълта линия с червени стрелки/.

Тя се движи почти успоредно на шосето, като постепенно се изкачва по склона. Под нея на самото шосе се намира и чешма със навес – Чолаков чучур, но в никакъв случай не наливайте и не пийте вода от там – вървейки по пътеката ще разберете защо. От тази пътека има много отклонения наляво, които тръгват стръмно нагоре – не ги ползвайте, вървете все по нея – тя се движи косо по склона, за да избегне стръмните места.

       

Вървите около километър и пътеката излиза отново на шосето - тръгвате нагоре по него, докато   достигнете  една  широка   отбивка  вляво   /ще я познаете по това, че мнозина я използват за сметище и има разхвърляни всякакви боклуци/.

Тръгвате  по  тази  отбивка,  която  постепенно  преминава  в  пътека,  а малко по-нагоре

      
                         минавате покрай пейка,                                            

 
  продължавате и след около триста метра излизате на голо изсечено място, а на 10-тина метра
  над пътеката е шосето. Стигнали сте местност Ачовица.

            В началото на поляната от другата страна на шосето вдясно тръгва черен път, водещ за Станиловец и Вотърно, а на около 50 метра по нататък по него има стрелбище.Нашата цел днес обаче е друга, затова вървите 20-тина метра  по асфалта и тръгвате вляво по черен път, който в началото върви успоредно на шосето и постепенно се изкачва нагоре – това е пътя за Извора. Вървите по него, на около 500 метра по-нататък вдясно от пътя се отделя широка пътека, водеща за Елин връх през местност Амаловото.  Оставате пътя и завивате надясно по широката в началото пътека, която  после се стеснява и

малко по-нагоре върви по улей, застлан с изсъхнали листа и изкачващ се косо по склона:

 

след около 100-тина метра прави завой надясно, пак върви косо по склона докато излезе на равно място.  Напред  пътеката  преминава  в  път,  но  не вървите по него, а завивате наляво и право нагоре:

  
         За ориентир може да ви послужи това характерно дърво, пътеката минава в
        дясно от   него.

      Даже и да пропуснете тази отбивка и да продължите по пътя, /който след около километър и нещо излиза на асфалтовото шосе/ малко преди да излезе на шосето може да хванете по пътеката която идва от Станиловец и върви за Амаловото вляво право  нагоре /на първата карта е означена с черна пунктирана линия/ и малко под Амаловото пак да се присъедините към пътеката за върха.

                 

Приемаме, че не сте пропуснали отбивката, пътеката върви около 150 метра с леки извивки нагоре, след това прави десен завой и тръгва косо нагоре по склона.  На места от лявата и страна може да забележите малък ров – тук някога е минавал таен военен кабел от Велинград през Кладова и нататък незнайно за къде /бивша военна тайна/. След навлизането на новите технологии кабела е зарязан от военните и е изровен и предаден на вторични суровини от заинтересовани от това лица, останал е само рова да маркира къде е бил положен кабела.

        Продължавате косо по склона – пътеката е пресичана на няколко места от свлачки - изровени  пътеки,  по   които  дървосекачите  са  свличали  дървения  материал.    Ако  се излъжете и тръгнете нагоре по някоя от тях след доста лутане из трънливи места, поляни обрасли с коприва и подобни растения все пак някак си ще се доберете до върха, но не ви го   препоръчвам.     Край  пътеката   може  да   забележите  стари,  почти   враснали  се  в дърветата табели, поставени преди 20 и повече години:

         Вървите така  по-малко от километър, пътеката прави лек завой надясно, малко се
 губи из  хвойновите растения  и  в  един участък около 20-30 метра върви хоризонтално.
  Достигнали сте пресечната точка с другата пътека, идваща от Станиловец. Ако завиете вдясно по стръмната свлачка надолу или продължите право напред по нещо като широк път, слизащ в началото леко надолу,  а после  завиващ рязко надясно значи сте тръгнали към Станиловец.   Вие  обаче  завивате  наляво  и  тръгвате нагоре по  склона – пътеката става  малко по-широка,  по-изровена и по-камениста.  Прави  лек  завой  надясно и  пак тръгва  косо по  склона, върви  между елхи  и  високи борове.  Постепенно  тръгва  почти хоризонтално  и  след  около  50-тина метра сте  на Амаловото - тихо и усамотено място, с чешма с леденостудена  вода /толкова студена никъде другаде из Велинградския район не съм срещал/.  Ако не искате шумотевица,  детски крясъци,  пушеци  и  миризма на скара, пристигащи  и  заминаващи  джипове   /обикновено лятно време е така на Елин връх/  то
тук е идеалното място за вас.

Североизточното изложение на поляната и високите дървета в южната и част гарантират прохлада и в най-горещото лято, но в по-хладните пролетни и есенни дни тук си е направо студено.
В средата на миналия век поляната не е била толкова обрасла, била е по-просторна и тук е имало кошари с овце, името Амаловото и чешмата най-вероятно са от тогава.

       Обаче все пак целта ни е Елин връх, затова след кратка или по-дълга почивка продължаваме нататък /малко остана/. За да отидем на върха вървим по пътя над чешмата, който след малко достига едно било, завива наляво и след леко изкачване върви почти хоризонтално из красива смесена борово-букова гора /колкото е останало от нея/ :

           Пътя прави завой на ляво и на 20 метра след завоя излизате на друг, който идва от
    асфалтовото шосе към Елин връх. Завивате наляво по него

    и постепенно се изкачвате на върха от към северната му страна:

    Елин връх:

Чудесно изрисуваните икони в параклиса са дело на велинградския художник  Заварин Веселинов.
              Ето че след добра почивка на върха идва време за връщане...  не забравяйте да си
   налеете вода за из път.     Може  да  се  върнете  по  същия  път,  по  който  дойдохте, или
 да  използвате  наскоро  маркираната  пътека  /доста  по-къса,  но  много  по-стръмна  от тази,  по която сте дошли/, тръгваща от дясната ви страна,  ако сте застанали с лице към Велинград.      На  картата  в  началото  е  отбелязана  с  червена  линия,  минаваща  през местността Градот над Каменица.   Към пътеката сочи  табела:

          До преди няколко години тази пътека беше идеален маршрут за слизане през гъстата гора  /за изкачване по нея от града до върха не се наемам, докато много хора го правят/ но след тежкия сняг  през 2015-та година много от дърветата се изпочупиха – ще ги видите по-надолу/, другите се разболяха – най-вероятно бръмбар-корояд- и се наложи да бъдат изсечени.  В резултат на това пътеката минава през няколко голи и обезобразени места, особено лятно време в жегите е непоносимо.  Отделно от това дъбовата част от гората малко по-надолу  се изсече жестоко за дърва за отопление, дърветата са съвсем нарядко и от всякъде прозират къщите на Велинград. Преди човек имаше чувството че е в някаква гора накрая на света, сега усещането е  все едно си  в града.

Пътеката е много добре маркирана /благодарение на Инициатива "Алабак"/  с червена туристическа маркировка досами Велинград:

       и можете безпроблемно да слезете до долу, минавайки през местността Градот, или
        излизайки на пресечката с пътеката идваща от местността Извор към Драгиче  да
       продължите към Драгиче, Уличките, Стария чарк, Никулева Църква и Велинград.

Приятна разходка!


Описание на маршрута може да свалите в pdf формат тук:

https://dox.abv.bg/download?id=3567bc3605