Маршрути до Долене

Идея за една чудесна разходка до Долене и връщане обратно с влак от там. Маршрута е много лек, почти няма изкачване, а гледките към Алабашкия рид са пленителни.
Има две разновидности на маршрута, тук ще опиша и двете.

За да се върнете с влака, тръгващ в 13.15 от Долене /по разписанието, валидно до 12.12.2019-та година – след това може да има промени, проверете преди тръгване/ е необходимо  в 8.00 ч. да хванете автобус номер 4 тръгващ от автогарата във Велинград и спиращ на всички спирки в посока Каменица.  Около 8.20 сте на спирката в село Драгиново, от където поемате по улицата минаваща по моста, след моста завивате надясно край хотел Сарай и продължавате направо по улицата, в горния и  край завивате наляво по улица Поленска, вървите и след лек завой на дясно достигате пресечката с улица Врани камък, тръгвате нагоре по нея  докато достигнете пресечката с улица Трети март, тръгвате на дясно по нея и продължавате, докато излезете от селото в посока Брусовете.
Има и по-пряк вариант – веднага след като минете зад хотел Сарай по стълбите вляво и след това право нагоре – улицата прави лекa дъга и след това върви  почти хоризонтално докато излезете от селото, но според мен си е уморително да качва човек толкова стълби.

И така, вече сте на пътя за Брусовете... обръщайки се назад, може да видите  Драгиново в прегръдките на Елин връх (снимката е със zoom):

Вървите по пътя, който след един завой наляво към дерето тръгва надясно през тези скали

след това продължава напред към местността Брусовете.

Mалко преди да достигнете Брусовете обръщайки се назад може да видите част от Велинград, а долу в дерето постройка с цветовете на националния флаг.

Достигате Брусовете – своеобразен превал между Чепинската котловина и дефилето. Тук може да починете на наскоро подновения навес с маса и пейки:

След кратка почивка имате избор през къде да продължите – ВАРИАНТ ЕДНО  (със зелена линия на картата) или ВАРИАНТ ДВЕ (със жълтата линия)

Вариант ЕДНО е малко по-дълъг, няма стръмни изкачвания (освен това, което виждате на снимката) и определено е по-красив – през цялото време пред очите ви е рида Алабак и Милеви скали. Минава зад връх Врани камък над Драгиново - пътьом може да се изкачите и на него – не е високо и са само някакви си стотина метра.

Тук да направя една необходима  бележка – от село Драгиново до Врани камък има съвсем пряк път, когото и да попитате в селото ще ви го покаже, но причината да ви накарам  да обикаляте през Брусовете е че онзи път е много стръмен и уморителен, та достигайки до върха може да ви се прииска да се откажете от ходенето до Долене.

Вариант ДВЕ е малко по-къс като път, но в една част от него пътеката върви през гора, та няма много гледка надалеч...  Но затова пък минава през места, където личат струпвания на камъни от древни градежи. Впрочем целия район около Драгиново и Долене е пропит с история – тези места са населявани още от най-древни времена.

Следва описание на вариант ЕДНО и вариант ДВЕ, прочетете и изберете от къде да минете пък защо не днес да пробвате единия, а след време и другия вариант.



ВАРИАНТ ЕДНО:
От Брусовете тръгвате по стръмния път нагоре, след завоя надясно и другия наляво пред очите ви се отваря гледка към ридовете Алабак и Къркария, а също и към част от Велинград:

Вървите напред по пътя около километър и нещо-два,  минавате зад връх Врани камък

и продължавате напред по пътя за Лакът, докато стигнете отбивката вдясно малко преди пътя да влезе в гората:
Оставяте добре утъпкания път за Лакът и завивате надясно по пътя (който на места е пътека) и продължавате напред за Долене.

 Пътят се спуска към билото вдясно на снимката

От тук нататък до последния връх пътеката върви отляво на метри от билото, по самото било също има пътека – избора от къде да минете е ваш, но винаги следвайте билото и не слизайте надолу по склона.

Пътеката под билото:

Пътят по билото:

Тук пътят и пътеката се събират:

за да се разделят отново след малко  /аз минавам по пътеката/, 

макар че след малко пак се събират и навлизат в гората. Може да решите да минете отгоре по билото – след спускане от другата страна отново се събирате с тази пътека:

излизате от гората (или се спускате отгоре от върха по билото) и хващате тази пътека вдясно, която продължава да върви по билото, а не лявата, която се спуска надолу по склона:

продължавате напред, като следите билото

и лека-полека стигате до последния връх

Пътеката се губи от лявата му страна, а като погледнете надясно виждате скала:

Минавате зад скалата 

нагоре и се оказвате на последния връх, от който се откриват гледки към Долене и Милеви скали ( снимките са със zoom):

След като сте се налюбували на гледката си правите разчет на времето така, че да може да хванете влака ( от тук до гарата е точно един час път нормален ход), за да тръгнете трябва да се обърнете към билото, по което дойдохте и да тръгнете обратно и леко надясно към дървото,показано на снимката:

Продължавате и след дървото напред, докато стигнете широка пътека, водеща леко надолу по склона към Долене, завивате надясно и продължавате по нея:

Пътеката  навлиза в гората, слизайки  постепенно надолу,

минава през места с остатъци от древни градежи:

и след около 20-тина минути слизане достигате до път, правещ завой надясно. Завивате и вие надясно и продължавате по него до самото Долене

До Долене се любувате на гледките от пътя:

и неусетно достигате тази ливада, под която е гарата.

гара Долене:

На пейките може да релаксирате, докато дойде влака, а ако обичате животните и носите нещо за ядене може да нахраните бездомните котки и кучета, въртящи се наоколо.

ВНИМАНИЕ!  Водата от чешмата на гарата НЕ Е ГОДНА ЗА ПИЕНЕ, ако искате вода ще трябва да отидете на друга чешма наблизо, за целта се качвате по стълбичките срещу гарата:

Тръгвате по пътеката която е досами края на поляната и върви над линията

  и  след около 150-200 метра достигате до чешмата:

Понякога – след много дъждовито време по средата на пътеката се образува непроходимо заблатено място – трябва да се върнете на гарата и да минете по друг път- тръгвате по посока моста както е показано със стрелката

и след като го видите, завивате по една пътека вляво, която 10-тина метра е много стръмна нагоре, след това се пресича с пътеката, кято описах преди , в момента на пресичането завивате надясно, правите няколко крачки и виждате чешмата.

Следва описание на ВАРИАНТ  ДВЕ

На Брусовете сте и хващате пътя, който тръгва надолу :

Вървите по него, след този завой 

от пътя се отбива друг леко нагоре и наляво, но вие продължавате направо надолу ,след няколко завоя излизате на Николови ниви. Надясно има отбивка за Дреново, а вие продължавате като е показано със зелената стрелка

стигате до тук и сега внимание- директния път за Долене върви направо и след малко започва да слиза надолу – (безинтересен маршрут, върви се само по дерето до самото Долене),  вдясно от него тръгва друг път а над него пътека, които водят към Чуката,през където ще минете.

Пътеката върви по билото, а пътят на 50-100 метра от лявата му част, така че може да минете от където желаете – аз предпочитам пътеката. Вървейки по нея, след 20-тина минути минавате през това сечище,

под което пътеката и пътят се събират, а отсреща се вижда висока антена с клетка на GSM оператор.

продължавате напред по пътя, има леко изкачване

и след като стъпите на равно, отляво виждате антената и клетката на GSM оператора:

Вие продължавате все напред в посока Милеви скали /върха ще ви служи за ориентир/
Вървейки все напред и слизайки леко надолу по пътеката, която на моменти прилича на път трябва да достигнете полусъборената каменна постройка на поляната- това е Чуката.

След като сте достигнали Чуката и сте се разходили и огледали поляната (от долния и край се вижда моста на шосето при бившите свинарници) трябва да продължите към Долене. За целта се обръщате с гръб към постройката и тръгвате обратно  но не по пътя, по който сте дошли, а леко вдясно  надолу (но не стръмно надолу). Важно е да хванете началото на пътеката, за да не се лутате насам-натам след това:

ВАЖНО! Не тръгвайте напреко директно надолу към Долене, на места склона е отвесен, ползвайте пътеката!
Тръгвайки обратно, ще видите в дясно от билото нещо като коловоз – това е началото на пътеката:

Ето как изглежда, погледнато от съседния хребет:

Вървите по пътеката, която след малко през тунел от храсти и дървета се спуска в едно сухо дере, от другата му страна тръгват множество пътеки, направени от животни търсещи вода.  Оглеждате се за най-утъпканата пътека и тръгвате по нея – и по друга да тръгнете, пак ще ви изведе на поляна със широка пътека, спускаща се от високото – тръгвате и слизате по нея.
Ако правилно сте улучили пътеката  достигате до тази чешма досами пътя, по който продължавате до Долене: /завивате на дясно и вървите надолу по пътя/

На това място може да скъсите малко пътя като използвате тази пътека:

и след стотина метра излизате на Долене:

тръгвате по линията на ляво и сте на гарата:

Водата на гарата не става за пиене, как да си намерите вода е описано в края на ВАРИАНТ ЕДНО

Ако решите да хванете следващия влак за Велинград, който е късно следобяд, може да си направите една разходка из самото Долене, като отидете примерно до микроязовира. За пътя попитайте на гарата.

Надявам се, че описанието е било полезно и сте си направили една страхотна разходка до Долене – закътана долина, населявана от хилядолетия, над която се извисява връх  Милеви скали.

Описанието на маршрута може да свалите в pdf формат от този линк:

https://dox.abv.bg/download?id=ebe91faa7b